вечеря
хранят се хората
като меко осветени долчинки
юлският дъжд бил лечебен
кюфтенца
кюфтенца и доматки
лято
[…] мисля за храносмилането за ужаса на глада за пустинника който изяжда демона за да не посегне на собствената си плът за мистика който пие от етера за да не посегне на душата си мисля за клетката яде ли ни светлината обичам да ям акациев цвят защото е красив защо е красив хищникът пържолата ухае вината е сочна ябълка от всички живи само реката не е гладна не е ли […]
когато хората се хранят са равни
искам да се самопровъзглася за поток
вкусно ми е
Майка
видях те съсипана
беше така нежна
ухаеше на ранено дърво
не търсеше спасение
искаше да се смалиш в болката
да си фрагмент
басма мъх прах хелий
да се умножаваш изтънявайки
високо
небулата може да се смуче
като захарен памук
паяжинеста гърда блещукаш ли
набъбваш ли с нов свят
устата ми се пълни с пясък
евкалиптът изчезва
там ли си
не съм ли твое дете
твоя рана
твой сън